Когато се родиш, ти го носиш в себе си. Номерът е да го запазиш завинаги – така ставаш велик.  

Когато си дете, всичко те впечатлява, всичко ти харесва и всичко е добро. Рисуваш с тебешир по асфалта и с пръсти по хартията, понякога с пастели по тапета... Тогава всеки облак е анимационен герой, а всяка мелодия разказва история. Калинките са ти сестри, а кучетата – първи другари в игрите.

И всички ти казват колко хубаво е да си дете, но как „като пораснеш, ще разбереш”. Тогава наистина не ти е ясно – защо след като детството е най – хубавото време в живота на човек, никой не се опитва да запази малкото дете в себе си? Вероятно като пораснеш, ще разбереш... 

И така, започваш да растеш и разбираш, че кучетата хапят, а тревата е мръсна, че е неправилно да си играеш в локвите и че е срамно да лежиш на земята. Разбираш, че облакът е маса кондензирани капки, а птиците пеят всяка пролет. Възрастните бяха прави- порасна и разбра всичко това. Но те пропуснаха да ти кажат още нещо – че ще загубиш усета си към магията на света. Тя няма да изчезне или да се промени, ти просто ще спреш да я усещаш. Защото няма нищо магическо в модерния тапет на стената, както и в платното на Густав Климт. Поне не толкова, колкото в тебеширеното слънце, което нарисува момиченцето с розовите панделки сутринта на тротоара...

Аз вярвам, че животът е вълшебство, че всички ние сме магьосници. Просто трябва да открием пътя обратно. Аз съм от щастливците, които все още намират удоволствие в малките неща- полските цветя, залезите и „песните” на щурците. Животните са ми най- добри приятели, а когато видя падаща звезда, не пропускам да си пожелая нещо. Изпитвам радостта, която носи животът, но не усещам вече неговата магия. Не мога да не си задам въпроса: Има ли път назад? Или когато пораснеш и разбереш, вече всичко ти е ясно и нищо не може да бъде вълшебно? Нима чудото от вчера днес вече е просто още една досада в ежедневието?

 

Дай пет!
Тайната е в действителност да запазиш детето в себе си, да не позволиш възрастните да те "повлекат" в сивотата си.
Който го е изгубил, надали може да го върне, щом веднъж е позволил да го изгуби.

че има. :) детето никога не си отива от нас, ние се научаваме да не го слушаме. ако внимаваш за неговото гласче, ще видиш, че ще се чува все по-ясно.

Мисля, че е въпрос на приоритети. За някои хора е срамно да слушат детето в себе си и умишлено го прогонват. Аз моето не съм го пускала да си иде, не мисля, че мога без него.
Поздрави и успехи!

на лудата весела калинка Устата,
и ,на Москвич ...вратата ...